ПРОДРА̀Н, -а, -о, мн, -и. Прич. мин. страд. от продера като прил. 1. За тъкан, дреха или нещо направено от плат, тъкан и под. — който е скъсан на едно или много места; прокъсан, разкъсан. Каруцарят, свил се в продран овчи кожух, поглеждаше към жените и покашляше. Д. Кисьов, Щ, 106. Долетяха ято врабци .. и почнаха чевръсто да кълват с малките си жълти човчици житните зърна, изсипали се от един продран чувал. Д. Спространов, С, 332. Завесата мръсна, продрана, / и едър мъглив силует / размахва ръцете в закана, / от помисли странни обзет. Хр. Смирненски, Съч. І, 56. ● Обр. Продрани облаци се влачеха по полето. Д. Кисьов, Щ, 164. Те, двамата [Коно и другият], бяха пристигнали тази сутрин на новия участък, където ги изпращаха да кърпят продраното платно на шосето. Г. Мишев, ЕП, 21. Ей свода мътен / продран запалва се — и блясък — / .. Трясък / оглася планини. П. Яворов, Съч. І, 47.
2. За глас, звук и под. — който е дрезгав, с хриптене; пресипнал, прегракнал. Продраният глас на мъчителя идеше някъде отдалеко и монахът, .., скръбно се учудваше на тоя груб, зъл глас. Д. Талев, СП, 186. Шумът се сливаше с пъшкането, с едносричните думи, с продраните гласове и умората, която свистеше в гърлата. Г. Крумов, Т, 87. Отначало припевът ѝ беше нисък и продран, приличен на вой. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 509.