ПРОДРЪНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; продрънча̀, -ѝш, св., непрех. Продрънквам. Минувачите се пръснаха, кеят отново опустя, една верига продрънча, в тишината се чуваше само тихото подплисване на морето. К. Константинов, ПЗ, 123. Може би гума се е спукала или болт някакъв е продрънчал. НК, 1958, бр. 51, 2.