ПРОДУ̀ПЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от продупча като прил. Който има дупка, отвор; пробит. Той не видя нито продупчената му шапка, нито кадънското му елече. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 23. Когато облече оръфания си ямурлук и си тури ръкавиците с продупчени пръсти, .., той не се реши да влезе в одаята. Й. Йовков, ЖС, 56. Еленовите рога щяха да го срещнат и върнат с продупчени гърди надолу. О. Василев, ДГ, 107-108.