ПРО̀ДУХ м. Диал. Въздушно течение; полъх. Привечер от там лъхаше лек, освежителен ветрец, носеше се приятен ободрителен продух, там летните прахуляци над селото попиваха и се губеха. Г. Караславов, СИ, 67. На входа и изхода се жълтееха боядисаните крила на новите врати. Те бяха отворени и Петко усети през дочената си риза хладния продух. Ст. Ц. Даскалов, СЛ, 1960, 112.


Източник: Речник на българския език (онлайн)