ПРОЕХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проехтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, непрех. 1. Изведнъж, за кратко ехтя или ехтя на интервали, от време на време, понякога; проечавам. Мощният и здравият му глас проехтя силно в нощта и потъна в непрогледната пустота. Елин Пелин, Съч. І, 1972 [еа]. Нейде в далечината проехтя див дрезгав рев. В. Радков, Избр. пр ХVІ (превод) [еа]. Звъннаха тежки удари и звукът злокобно проехтя в полумрака. Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 1988 [еа].
2. За пространство, помещение и под. — изпълвам се с много силен звук; проечавам. Гората проехтя от този гръмък рев и аз усетих дъха и, дъха на първичната сила и мощ. ЛР, 2002, кн. 6 [еа]. Залата проехтя от мощните аплодисменти, с които публиката посрещна примадоната.