ПРОЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; проеча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Изведнъж, за кратко еча или еча от време на време, на интервали, понякога; проехтявам. Проечаха рогове и кучетата с лай се впуснаха в горските дебри. К, 1987, кн. 9 [еа]. Изведнъж със страшна, гръмотевична сила проеча химнът. Ст. Вълев, ВИ [еа]. Още един гърмеж проеча все тъй наблизо и екът премина като вихрушка над върховете на салкъмите. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. Дълбок, дрезгав зов проеча над палмите, разнесе се сред плетениците на гората и ехото го върна. Д. Иванов, ПМ (превод) [еа].
2. За пространство, помещение и под. — изпълвам се с много силен звук; проехтявам. Мария приготвяше вечеря в кухнята, когато къщата проеча от смразяващ кръвта вик.