ПРОЖУЖА̀ВАМ, -аш, несв.; прожужа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. За насекомо — изведнъж, за кратко или от време на време произвеждам монотонен шум, наподобяващ звук жъ-жъ; избръмчавам. Комарът прожужа до самото му ухо и той с раздразнение помаха с ръка.
2. Прен. За машина, уред — изведнъж, за кратко произвеждам еднообразен шум; избръмчавам. Иван чу как в кухнята прожужа миксерът и се зачуди какво ли вкусно нещо приготвя жена му.