ПРОЗАЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Прозаичен. Показателни са и кратките определения — и практическите, че „романът е прозаическо повествование с по-голям размер“ или че е „един от видовете на епическата повествователна литература“, както и по-съдържателно описателните. Б. Богданов, РАС [еа]. Четенето на книгата „Бай Ганю“ като роман не само не изключва, но и предполага и неговата жанрова многосъставност и разносъставност (като сбор от отделни прозаически парчета, наричани разкази, очерци, фейлетони), и неговата двуделност. Св. Игов, БГ [еа]. Внезапно една неприятна, съвсем прозаическа мисъл го стресна: ами домашните му? Какво ще бъде тяхното положение, когато узнаят от печата смъртта му! Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976 [еа].