ПРОЗВУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; прозвуча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Зазвучавам изведнъж, обикн. за кратко време или от време на време. В този момент прозвучава пронизителен вой на сирена. ЛБ, 2002, кн. 2 [еа]. После прозвучава звънецът на пътната врата и след малко в хола зад гърба ми се раздават бързи и твърди стъпки. Б. Райнов, ГН 1974 [еа]. В зловещата тишина прозвучава познатият, малко пресипнал глас на Косицин. К, 1962, кн. 1 [еа]. В смълчаната гора, в някоя ясна нощ прозвучава ревът на елен — страстен и призивен. ЛР, 2004, кн. 9 [еа]. Само далечният звън на стадата прозвучава от време на време в тихата вечер.