ПРОЗВЪ̀НВАМ, -аш, несв.; прозвъ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Звънвам внезапно, изведнъж, за кратко време или от време на време; прозвънявам, прозвънтявам. Вътре в куфара нещо прозвънва, но глъчката поема този звън. Н. Радев, СК [еа]. Тъкмо тогава прозорецът се затваря .. И дори прозвънва. АнтПБП [еа].