ПРОЗВЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прозвънтя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Звънтя внезапно, изведнъж или от време на време; прозвънявам, прозвънвам. Затръшна вратата и сякаш за да надвика гнева му, един глас прозвънтя. Кап., 2007, бр. 51 [еа]. Намаза коктейла от раци върху филийката си и отпи от бърбъна, а ледът му прозвънтя в чашата. Т. Димова, Е [еа]. Даже сега, когато гледахме натам, в тъмнината ясно прозвънтя висок пронизителен вик, зовът на някакво дяволско животно. Т. Вълчев и др., БК (превод) [еа].