ПРОЗВЪНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прозвъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Внезапно, изведнъж зазвънтявам; прозвънтявам, прозвънване. В такъв ден остро прозвъня телефонът и в пукота на слушалката се провря зловещата новина. Ц. Илиева [еа]. Смехът ѝ прозвъня в ушите ми. Вл. Германов, СК (превод) [еа].
2. Само несв. Звъня от време на време, понякога; зазвънявам, прозвънтявам.
3. Като звъня, разнасям се на всички страни, навсякъде.