ПРОЗЕЛЍТ м. 1. Църк. Всеки, който приема нова религия, сменя вярата си, като проявява характерната за новопокръстения ревност, преданост, усърдие.
2. Книж. Нов и горещ, ревностен привърженик на нещо (учение, идея и др.). Тук става въпрос и за някои политици, превърнали се в прозелити. В. Проданов и др., РБ [еа].
– От гр. προσἡλυτος.