ПРОЗЕЛИТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Църк. Пропагандиране на религия, вяра с цел привличане на нови вярващи или отнемане на привърженици от друга религия. Той [Селимински] държи на пълното скъсване с чуждото пакостно влияние и иска национализирането на образование и черква в съгласие с достойнството на народа. В друг мемоар от това време той се обявява енергично против унията с Рим и протестантския прозелитизъм, този път в съгласие с Раковски, който от Белград, в своя „Дунавски лебед“, гърми против разпокъсването на народа на вероизповедни групи и настоява за твърдо национално сцепление, в името на висшите национални, духовни и социални интереси. М. Арнаудов, ДЗББ, 183.
2. Книж. Усърдие, преданост, привързаност към ново учение, убеждение, идея и др.
– От гр. προσἡλυτος през рус. прозелитизм.