ПРОЗЍРКА ж. Диал. Пролука, процеп; зирка, прозорка. Псетата .. прескочиха плетищата и .. продължаваха да лаят. По прозирките на плета се виждаха как лъщят очите им и острите зъби се белееха. Вл. Мусаков, СбЗР, 437. Четниците от колибата наблюдаваха подред какво става вън; цялата колиба беше само прозирки. Д. Талев, И, 278.