ПРОЗЍРКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Прозирам2 (в 1 знач.); прозирам се. Тук-там през гъстия листак прозиркаха с червените си керемиди нови селски къщи. Д. Калфов, С, 35. Щом се намести с тъничката книжка под светлинката, която прозиркаше през една от пролуките на мутвака, братята чародейци начаса пак замаяха главата му с магията на своето вълшебно слово. Г. Русафов, ИТБД, 256-257.