ПРОЗЍРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Отвл. същ. от прозирен. Чудното на тая масивна ограда от ковано желязо с гранитни блокове е, че дава илюзията на абсолютна прозирност, като че ли лека паяжина само трепти. Ас. Златаров, Избр съч. II, 20. Умореното есенно слънце даваше някаква прозирност на нещата и ги правеше безплътни. К. Константинов, ППГ, 299. Той [диамантът] ся намерва в естеството, покрит често от една кора, която му заличава част от прозирността. Ч, 1870, кн. 5, 157.