ПРОЗО̀Р м. Остар., сега поет. Прозорец; прозорек. Берта дохаждва на тъмничния прозор и хортува. П. Тодоров, МГ (превод), 27. Зафанахме с Божие име и свършихме зида до прозори. БДн, 1857, бр. 9, 34. Глух беше бащин двор, разкъртени прозори, в трева и буренак обрасли равни двори. П. П. Славейков, КП III, 121. В зори училището бяло / .. / разкърши стан и в миг отвори / врати и пламнали прозори. Ас. Разцветников, ОНН, 9.