ПРОЗЯБА̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от прозябавам; вегетиране, живуркане, прозябване. Да видиш едно село от купище превърнато почти на градина, едно мизерно прозябаване, преобърнато на човешки живот? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 82.
– Друга форма: п р о з я б я̀ в а н е.