ПРОЗЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от прозявам се; прозявка. Венецов спря пред кметската стая. Отвътре се чу .. нещо като прозяване, като че ли някой се събуждаше от дълъг и щастлив сън. Г. Караславов, Избр. съч. II, 42.
