ПРОИЗВОДЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Иконом. Икономическа категория, свързана с ефективността на факторите на производство (труд, капитал и земя), която се изразява чрез съотношението между създадената продукция и изразходваните ресурси за нейното производство, измерено в количествени и качествени показатели. Европа е изправена пред дилема — да се примири със спадащата производителност на икономиката си или да преглътне доза англосаксонски работохолизъм. Кап., 2004, бр. 50 [еа]. Обработването на земята в Англия през XVIII в. било примитивно и производителността на земеделието твърде слаба. Ист. X кл, 4. Ако държавните предприятия не повишат своята производителност, няма да могат да увеличават заплатите си. Дем., 2004, бр. 297 [еа]. Не можех да схвана как така средният германски работник е с 5 пъти по-висока производителност от нашия. Д, 2004, бр. 280 [еа].

2. Качество на машина, съоръжение и под., определящо се от количеството създавана с тях продукция за единица време; продуктивност, ефективност. В завода се изработват .. преси за пектин .. с производителност 4 000 кг в час. ВН, 1958, бр. 2057. Специфичната производителност на пещите .. зависи от количеството на подведената в пещта топлинна енергия. К. Дойчев, МП (превод), 679. Машина с висока производителност. // Разш. Качество на уред, устройство, определящо се от получените при неговото функциониране резултати; продуктивност, ефективност. Морзовият апарат има просто устройство .. Като негови недостатъци могат да се посочат: малка производителност — до 500 думи в час. Физ. VIII кл, 1965, 96. Компютрите вече няма да увеличават производителността си два пъти за година и половина поради нарастващата нужда от електрическо захранване на чиповете. Кап., 2003, бр. 1, 31.

3. Книж. Способност на някого да твори, да създава произведения на изкуството или литературата обикн. в голямо количество; продуктивност. Тая неимоверна производителност .. ни поразява. Могат да се изброят стотина имена на живописци, произведенията на всеки един от които биха могли да съставят по един отделен и грамаден музей. К. Величков, ПР, 129. Да не смята [Радевски], че пише стихове някак случайно. .. Бихме му пожелали по-голяма производителност. С други думи: да посветява повече време на „поетически съзерцания“. Г. Бакалов, Избр. пр, 429.

Производителност на труда. Иконом. Икономическа категория, която изразява ефективността на производителния труд и се определя от разхода на труд за производството на единица продукция. Всяко механично повишаване на доходите, което не е свързано с производителността на труда и равнището на конкурентоспособност, възпроизвежда нищетата. Пари, 2006, бр. 82 [еа]. Нарастването на производителността на труда у нас през последните З години изостава от ръста на работната заплата. Мон., 2005, бр. 2402 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)