ПРОИЗВО̀ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Върша произволи, беззакония. — Как — възмущаваше се той [Величков], — князът произволничи .. Той дори нямаше право, според конституцията, да назначава и първото министерство на Бурмова. СбЦГМГ, 226. У нас може да се появят български паши и български заптиета .. Но те не бива да се оставят да произволничат. В. Геновска, СГ, 35. Желанието да се отмени Законът за чиновниците изобличаваше правителството в намерение да произволничи. Пряп., 1903, бр. 16.