ПРОИЗНА̀СЯНЕ ср. 1. Отгл. същ. от произнасям и от произнасям се. Наоколо, доволни от тържествената постъпка и спокойното произнасяне на думата „Заклех се!“, топло се засмяха. П. Михайлов, МП, 101. Батак...! Дали ще да се намери българско сърце, което да не трепне от произнасянето само на твоето име? З. Стоянов, ЗБВ III, 307. Онемелият през всичките дни на процеса Ван дер Лубе .. почна да реве .., когато след произнасянето на присъдата го помъкнаха към дръвника. А. Каралийчев, НЧ, 143.
2. Остар. Произношение. — Аз нямам чест лично да съм запознат с вас, мосю Стремски, — започна гостът с един изискан тон и не с руско произнасяне. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 100.