ПРОИЗНОСЍТЕЛЕН, -лно, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. 1. Който се отнася до произнасяне, артикулация. Средната продължителност на сричката, най-малката произносителна единица, съответства на периода на трептенията на мозъчните клетки. БЕЛ, 2005, кн. 2 [еа].
2. Който се отнася до произношение; изговорен. Силната редукция е произносителна особеност на източните български говори. Произносителни стилове. Произносителни варианти.