ПРОКА̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е болен от проказа. Всички болни, като се помазвале от мирото, изцерявале са.., кои биле прокажени — очистиле са. Т. Влайков, Пр I, 178. Той [Каравелов] бе навикнал да командува .. и ето че сега враждебни хора .. се дърпаха от него като от някой прокажен. С. Радев, ССБ II, 300-301. // За част от тялото — който е засегнат от проказа. Тя [Мария] чуваше, усещаше .. истинския Шопен и знаеше как да го предаде, но не можеше, защото пръстите ѝ не се подчиняваха .. Тя приличаше на художник с прокажени, окапали ръце. Д. Димов, Т, 88.
2. Като същ. прокажен<ият> м., прокажена<та> ж., мн. прокажени<те>. Човек, който е болен от проказа. — И седяха седемте прокажени до каменните двери на града. Кръв засъхнала обвиваше като плащаница разядени снаги. Н. Райнов, ВДБ, 81. Скрих се зад един дъб, отдето можех да наблюдавам всичко. Жена ми беше коленичила пред одъра на прокажения. Св. Минков, ПШ 1972 [еа]. Като че ли градът, който започна да се откроява недалече .., не беше Търново .., а някакъв Содом и Гомор .. Земята изглеждаше покрита със струпеи като тяло на прокажен. Ст. Загорчинов, ДП, 236.