ПРОКА̀ЗНИК, мн. -ци, м. Остар. Немирник, палавник. Герджикът развърза един .. чувал с широки уста и Мацко пълзешком ся измъкна... — Бре проказнико! — рече председателят, държи ли ти душата? П. Р. Славейков, ЦП I, 54.
– От рус. проказник.
