ПРОКА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. 1. Който е свързан с производството на прокат, с който се произвежда прокат. Те [кюлчетата от цинк] биват нагрявани и сплесквани, като се пропускат между валяците на прокатния стан. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Търговската фирма подала оферта за покупка само на прокатните мощности. Сега, 1999, бр. 27 [еа]. Прокатен цех. Прокатен завод. Прокатна машина.
2. Който се използва като суровина за производство на прокат. Прокатна стомана. Прокатно желязо.