ПРОКА̀ШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прокашлям се. Едва когато чу недалеч от себе си пухтенето и прокашлянето на мъж, тя [жената] замижа .., поразпери нерешително ръце и ситно-ситно се пренесе отвъд [реката]. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Евгени започна да се спуска по дерето, но едва направил няколко стъпки, долови леко прокашляне и чу стаен, познат глас: — Ей, къде си? Д. Ангелов, ЖС, 554.