ПРО̀КИС м. Остар. Ферментация; врене. Ако земеме черният дроб на някое тутакси заклано животно .. и го натопиме във вода от .. фенол, то скоро .. са захваща прокис. Знан., 1875, бр. 17, 272.


Източник: Речник на българския език (онлайн)