ПРОКЛА̀ДКА ж. 1. Мор. Съвкупност от измервания, изчисления и графични построения върху морска навигационна карта, извършвани от лоцмана при определяне на маршрута на плавателен съд. Засядане неочаквано — случва се при лоша видимост, неизвестен район на плаване, неточна карта и неточно водена прокладка. НФ, 1948, бр. 53, 2.
2. Техн. Детайл, изработван от определен материал, който се използва за уплътнение или за изолиране на два обекта един от друг. На преходната гайка се навинтва калпакът с медна прокладка, която запазва регулиращото устройство от прах и нечистотии. Ст. Михайлов и др., ГМ, 275. Средствата, осигуряващи непроницаемост на вратите, се състоят от прокладки и затварящи приспособления.
– От рус. прокладка.