ПРОКЛАМА̀ТОР м. Рядко. Книж. Човек, който прокламира (в 1-3 знач.) нещо. От 1965 г. до края на живота си Николай Боев беше член на редколегията на списание „Лов и риболов“. Остана си ентусиазиран прокламатор на ловното дело. ЛР, 2002, кн. 8 [еа].
