ПРОКЛАМА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Публично оповестявано писмено обръщение на държавен глава или правителствен орган към гражданите, народа, в което се съобщава за някакво важно събитие; манифест. Към 10 часа по радиото бе прочетена прокламацията на новото правителство. Обясняваше се, че всички политически партии се разтурят. П. Илиев, ЛВ, 50. Ръководителите на заговора заставили княза да подпише прокламация към българския народ, че се отказва завинаги от българския престол. Ист. X и XI кл, 204. Вечерта Милан издаде прокламация. Той заклеваше своята войска да брани с кръвта си сръбската земя. В. Геновска, СГ, 411. Когато навършва пълнолетие, Симеон Втори отправя прокламация към българския народ, в която заявява, че ще работи неуморно за просперитета и свободата на България. Дем., 2001, бр. 163 [еа]. На 27 август правителството на Богдан Филов оповести, че цар Борис бил .. сериозно болен, а на другия ден излезе с прокламация за неговата смърт. Д. Ангелов, ЖС, 465.
2. Публично оповестявано писмено обръщение на политическа партия или известна личност към гражданите, народа, обикн. в приповдигнат тон, в което се изразява позиция по общественозначим въпрос или се призовава към действие, борба; възвание. Тая същата комисия [от апостоли] .. написа и прокламацията към българския народ, с която той .. са призоваваше на въстание. З. Стоянов, ЗБВ I, 446. Никой няма право да издава революционерни прокламации и да буни народа без знанието на Централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. Царските войски стрелят срещу многохилядната маса работници, По повод на това варварско деяние .., Горки написва пламенна прокламация. Лит. XI кл, 121. Чернишевски излязъл с революционна прокламация към селяните. В нея разяснявал, че царят действа заедно с дворяните за запазване на крепостния строй. Ист. VIII кл, 96. Направете едно обявление за гражданите — кажете, че е основано такова и такова дружество .. Само тъй, нещо по-пламенно, нещо като прокламация. Й. Йовков, М, 31.
3. Остар. Листовка (в 1 знач.), позив. Удивлението на хаджият порасна, когато видя и Бориса, че влазяше в конака под ръка с някакви хартии, които веднага разбра, че са прокламации. Ив. Вазов, Съч. XXV, 194. Куфара си той [Ботев] оставил незатворен сред камарата .. Като го претърсял да не е останало нещо, намерил вътре един вързоп прокламации. З. Стоянов, ХБ, 305. През следващата 1868 г. .. се състави комитетът за наурожование Х. Димитровата чета, напечатаха се прокламации на български и турски. Ив. Унджиев, ВЛ, 107.
– От лат. proclamatio ‘възвание’през фр. proclamation.