ПРОКЛЀВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от проклевам и от проклевам се; проклинане, проклинание, прокълнаване. Той .. наложи на земите им интердикт, от когото суеверний народ ся страхуваше чрезвичайно, защото в тези случаи .. ся пресичваше всяко богослужение и всичко е било принудено да носи знака на проклеването. ИХЦ (превод), 169.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о к л я̀ в а н е.