ПРОКЛЀТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Когото някой е проклел, над когото тегне проклятие. От тия пари аз не видях добро .. Тия пари са проклети — прокълнал ги е онзи, който ги е оставил. Й. Йовков, ВАХ, 184.
2. Който има неприятен, тежък, злобен характер и го проявява в отношението си към другите; зъл, лош. Противоп. добър, благ. Баща ѝ се ползуваше с репутацията на опърничав и проклет човек, който ни се води, ни се кара. П. Спасов, ХлХ, 163. Познавам я още от момиче... Такваз си беше проклета и тогива... Че какво ѝ е направила Цонка? К. Калчев, ПИЖ, 125. Свекърва ми .. само гледа, какво правя, де ходя... Зла жена, проклета жена. Й. Йовков, А, 33. „А аз при вуйча да седя — / при този сюрмашки изедник! / ... Час по час да ме нахоква, / .. / Проклет бил човек вуйка ми!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. l Нар.-поет. Обикн. к л е т п р о к л е т. Не кълни, люби, йората, / най кълни, Дженке, майка си, / майка си клета, проклета. Нар. пес., СбНУ XLVII, 150.
3. Който буди омраза, ненавист, негодувание, защото причинява беди, нещастия; омразен, ненавистен, противен. — Дотук беше мъчното. От Враца нататък, София .., Сливен и в други още много градове, българските знамена се развяват, прогонен е проклетият турчин. З. Стоянов, ХБ, 358. — Другаря си вика, търси го .. Убиха го проклетите му безверници, гръм да ги удари! Ст. Загорчинов, ДП, 299. — Положението на фронта става много тежко — продължаваше Въкрил... — А ще има ли край тази проклета война? Г. Караславов, ОХ, 403. Вей се, черно знаме, под небето, / .. вей се, позив жалостен на роба, / дето влачи игото проклето! Ив. Вазов, Съч. II, 81. О, майко моя, родина, мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване и ти птицо проклета, / на чий гроб там тъй грозно грачеш? Хр. Ботев, Съч. 1929, 37.
4. Който буди недоволство, раздразнение, яд, защото се преценява като вреден, лош. Той [архиварят] беше престъпил заповедта, той беше закъснял с една минута .. А тая проклета заповед за присъствието на чиновниците беше една от най-строгите заповеди напоследък. Д. Калфов, Избр. разк., 192-193. Всеки ден Панчо изнасяше копчета от къщи. — Ти ще ме разориш! — викна бащата. — Моля ти се, престани с таз проклета игра. А. Каралийчев, В, 88. Пинтата се тревожеше .. Някаква неспокойна, проклета мисъл го човъркаше. Та бедата можеше да ги сполети тъкмо когато прекрачва прага на пътната си врата. Г. Караславов, ОХ II, 14. // Който буди неприятно чувство, досада. Като отиде на работа, отначало Сашо не забеляза нищо особено .. Никой не споменаваше за проклетото събрание довечера. П. Вежинов, НБК, 216-217. Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема. Ив. Вазов, ПЕМ, 120.
5. Като същ. проклетият м., проклетата ж., проклетото ср., мн. проклетите. Обикн. като обособено приложение. а) Лош, зъл, злобен човек. — Кажи си от кого е детето ..! А тя, проклетата.., кръстосала ръце отзад.., дигнала глава нависоко, че като почнала: — От вас е детето, кмете! Чудомир, Избр. пр, 16. б) Човек, който буди омраза, ненавист; омразният, ненавистният, противният. Една сутрин още в тъмно двама стражари .. почукаха на вратата .. — Кураж, сине... За нас са дошли, проклетите, но ти не се плаши. М. Марчевски, МП, 84. Един снаряд се пукна толкова близо до тях, че всички се събудиха и разшаваха... — Няма да ни оставят на мира тая нощ, проклетите! — изръмжа той и се надигна. Ив. Мартинов, ДТ, 105-106.
◊ Проклет да си (е); проклет да бъдеш (бъде). Разг. 1. Употребява се за изразяване на пожелание за нещастие към някой, предизвикал възмущение, омраза. Стар поп се повдига измежду труповете на жени, мъже и деца. Горят като въглени очите му.., вдига ръка срущу Индже и вика: — Проклет да си! Й. Йовков, СЛ, 128-129. Никога, казвах, няма да направя това! Проклет да бъде, който ме излъга и почерни! Н. Бацаров, ЖМ [еа]. Проклет да й, мамо, триклет да й, / който се жени без мерак, / без мерак, мамо, без любов. Нар. пес., СбВСтТ, 627. 2. Употребява се за изразяване на омраза към нещо, на силно недоволство от нещо. Проклети бъдете, о, тъмници влажни! / Колко вий стопихте, сърца, сили снажни, / колко зли насилья, жъртви, младини / погълнаха ваште смрадни глъбини! Ив. Вазов, Събр. съч. 1975 [еа]. Несгодите и теглата проклети да са дважди и трижди, но кажат ли ни — спасете България! — ще я загърнем във войнишки шинели. Зл. Златанов, НП [еа]. Проклет <и> в червата. Разг. Много, изключително лош, зъл, проклет. — Та и Салямсъзът стока ли е? .. Проклет в червата: издигнал е към Тарилйомовия двор преграда от шиндри, намазана с катран, за да ядосва Варлаам. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Не ги [децата] слушай. Те са проклети и в червата .. Нека лаят, а ти си гледай работата! А. Каралийчев, ПГ, 55.
– Друга (остар.) форма: п р о к л я̀ т.