ПРОКЛЕТЍСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от проклетисвам и от проклетисвам се; проклинане. През това време баба Неделя беше коленичила пред печката .. Подпря се на машата и с охкане, с проклетисване стана. Ил. Волен, МДС, 167. Банчо Кладенчаря .. псуваше и проклинаше чорбаджиите. Но дали .. защото смятаха проклетисването законно право на сиромаха да удовлетворява душата си .., те не се засягаха от неговите ругатни. Т. Харманджиев, КВ, 120.