ПРОКЛЕТЍЯ ж. Разг. 1. Само ед. Качество на проклет, лош, зъл човек; злина, лошотия1, лошота1. Противоп. доброта, добрина. — Човек не бере грях, кога изказва болките си. Толкова се е насъбрало в мене, че вече ме души! — Проклетията те души .. Все се сърдиш и мусиш. К. Петканов, Х, 33. — Тоя видиш ли го? От него да се вардиш .. Инат е като катър. И проклетията му ще стигне за триста села. Г. Караславов, ОХ, 112. Таксидиотът Серафим .. издаде много завераджии, от проклетия го стори. Д. Яръмов, БП, 135. От движенията на околийския началник, от говора и особено от смеха му .. лъхаше проклетия и опърничавост. Ем. Станев, ИК I и II, 249. — Вика [свекървата] Петето, само да не продума на кака! — измърмори гневно Иван. — Тююю, то бива проклетия, ама чак дотолкова! Г. Караславов, Тат., 41.
2. Нещастие (в 1 знач.), неприятност, беда; злина, лошотия1. Нали секи — и богат, и сиромах, моли Бога за деца, и нали най-голяма проклетия е в оная къща, дето няма деца! Т. Влайков, БСК I, 506. Самите представления не ми се харесват .. Все подобни неща: убийства, кръвополития .. Нашият живот и така е препълнен с мизерии, проклетии и скърби. Ив. Вазов, Съч. IX, 24.
3. м. и ж. Проклет, зъл, много лош, злобен човек (мъж или жена); проклетник, проклетница. Противоп. добряк, добрячка. Какъв оброк ставаше там, под двата бряста! Доскоро седеше и камъкът, ама някой проклетия го извади. Ил. Волен, МДС, 168. Гана наднича и мърмори нещо. — Тая проклетия се готви да ми попречи, ама и аз съм хитър. Д. Немиров, КБМ, 11. Зарадва се и тя, че чедото ѝ е намерило добър късмет .. А че се е излъгала .., трябвало би да я пожалят! Пък тие, проклетиите недни, зеле още да се радват. Т. Влайков, Съч. II, 30.
4. Във възкл. изр. За изразяване на раздразнение, недоволство от нещо, което не протича, не става, както трябва. Този заек беше толкова едър, че на Бомбата се стори като цяло теленце... И той .. се премери както трябваше. Но пушката само цъкна — гръмна само капсата. Проклетия! Г. Караславов, Избр. съч. II, 473. — Още не дошла учителката, преспанци ѝ намериха триста кусури. Проклетия! Д. Талев, ПК, 242.
5. Остар. Злодеяние, злина (в З знач.), зло (в З знач.). Противоп. добрина. Като земеше да говори [Тодор] за проклетиите на гърците, които са съсипале българското царство, то от очите му искри излазяха. Ил. Блъсков, ДБ, 18-19. Пишат ни още от същият град [Русе] за някои зверщини и проклетии, извършвани от турските хаити. НБ, 1876, бр. 26, 104. — Ордените, с които се наградиха някои българе.., сърбите им ги земаха. Оставете се, сръбски хора, от тези проклетии. НБ, 1876, бр. 44, 174.
6. Остар. Проклятие (в 1 и 2 знач.). Ако умреше в боя, той щеше да умре с проклетия на устата и в жестоки, нетърпими нравствени терзания. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 160. Като дигна тежката си ръка, удари го с все сила по главата .. Дядо Делчо измърмори някаква проклетия .. и излезе демонстративно. Г. Караславов, ОХ, 471.
◊ За проклетия. Разг. Само като вмет. израз. Употребява се, когато нещо лошо, неприятно се случва неочаквано, непредвидено; за нещастие, за беда, за зла участ. Сякаш напук и за проклетия и времето се заяде. Тъкмо настъпваше време за сеитба, а сушата изпече и втвърди земята като камък. В. Нешков, Н, 407. За проклетия .. на уйчови му се загуби нейде една кобила. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 36.
– Друга (остар.) форма: п р о к л я т ѝ я.