ПРОКЛЀТНИЦА ж. 1. Проклета, зла, злобна, много лоша жена; проклетия. Противоп. добрячка. Маргарита била .. проклетница голяма .. Вдигнела ли очи към някого, лоши неща се случвали и на него, и на семейството му. А. Баев, ЖП [еа]. Някаква проклетница навремето .. завидяла на жена от нашия род и направила магия на всички жени от нашия род .. да нямат щастие в любовта и семейния живот. Кап., 2006, бр. 1 [еа].
2. Обикн. като обособено приложение. Жена, която предизвиква у някого негодувание, възмущение с недостойното си или грубо поведение. Заранта рано Панчо захвана мълчешком да си прибира нещата. — Това го е баба му надсторила, проклетница ниедна! Т. Влайков, Съч. II, 100. — Аз и отпосле дълго си ги пазих, бабо. Изгори ги една лоша госпожа. Миришели ѝ били... Изгори ги в огнището .. проклетницата. Г. Райчев, ЗК, 149. Залиби са в село мома и момък, / либиха се мало млого — три годин; / на момека, проклетница, майка му / та не даде момку мома да земе. Нар. пес., СбНУ XXXI, 192. ● Нар.-поет. Обикн. п р о к л е т н и ц а п р о к л е т а. За усилване. — Твоят проклет кръвник днес още ще мине на бесилото! — Ако го уловят — отговори Рада язвително. Хаджи Ровоама кипна .. — Навън, проклетнице проклета! — изкрещя тя. Ив. Вазов, Събр. съч. ХIII, 1977 [еа].
Разг. Пренебр. За изразяване на отрицателно отношение към жена. Гледа оная там на другия край, изпреварила редицата на возривачките, маха мотиката и бърза да стигне първа до слогя .. Иска, проклетницата, сега пак да се покаже, че е най-бърза, най-работна. Т. Влайков, Избр. тв [еа].
– Други (остар.) форма: п р о к л я̀ т н и ц а.