ПРОКЛЀТСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Проклятие (в 1 и 2 знач.). Проклех достойните за туй проклетство, онез неистови мъчители — / виновните на тези окаянства. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 137. В моя клет живот кънти проклетство. Без баща останах в ранно детство. В. Марковски, СМ, 8. Всите земни проклетства / в ушите му ечаха. Н, 1883, кн. 8-9, 824.
– Друга форма: п р о к л я̀ т с т в о.