ПРОКЛЍНАМ, -аш, несв.; прокълна̀, -ѐш, мин. св. прокълна̀х и проклѐх, прич. мин. св. деят. прокълна̀л и проклѐл, прич. мин. страд. прокълна̀т и проклѐт, св., прех. 1. Изричам клетва, проклятие към някого или нещо; кълна. — Господ да го порази, изедник с изедника му! — проклинаха го бабичките. — Не му стига хорската мъка, ами и на църквата кандиса да посегне. Г. Караславов, СИ, 146. — Турчинът вече бере душа! — каза той радостен на снаха си. — Да пукне, та да миряса светът! — прокълна го Златка. К. Петканов, П, 84. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Драганка Дунав проклела. / — Дунаве, бели Дунаве, / запустели ти бродове, / пресъхнали ти вирове. Нар. пес., СбВСтТ, 638.
2. Мислено пожелавам нещо лошо (смърт, болест, нещастие, беда) да постигне, да сполети някого. Заради любовта си към Гала Дали скъсва отношенията със семейството си. Баща му го проклина да умре в самота и мизерия. В. Радинска, ЗИ [еа]. Десетина семейства се готвят да бягат. — Кои са тия синковци? .. Пънди, да знаеш, че ще те прокълна до девета рода! К. Петканов, П, 104. Тя го прокле в душата си никога да не се върне в родината си.
3. Негодувам срещу нещо, което буди възмущение, неодобрение, недоволство у мен или съжалявам за нещо лошо, което ме е сполетяло. Тя [Стания] проклинаше войната и се молеше да се свърши час по-скоро, за да се свършат и неговите [на Борис] мъки и изпитания в далечната и чужда страна. Г. Караславов, ОХ I, 377. Идваха имотни до вчера, но вече разорени люде, които тъпкаха с нозе своята гордост, удряха глави о твърдия под пред Чауша, проклинаха лекомислието си или своята зла съдба. Д. Талев, СК, 34. Пиетро .. бодърствувал цяла нощ, въздишайки, плачейки и проклинайки своята зла орис. Н. Иванов, Д (превод) [еа]. Проклина Димитър своята природа, душевната си нагласа, която го бе създала такъв — склонен повече към размишления. К. Странджев, ЖБ, 60. Така е то у хората, един сѐ плаче, че няма пари, а деца много, не може да ги изхрани и проклина своето нещастие. М. Георгиев, Ч, 1875, кн. 5, 219. // В съчет. със същ. д е н, ч а с, м и г и следв. подч. опред. изр. Много съжалявам за нещо, случило се в определен момент от живота ми или за някакво свое решение, постъпка (уточнена от подчиненото изречение). — Те [японците] ни освободиха от натрапниците холандци! .. — Може би. Но мисля, че ще проклинате деня, в който са дошли тук! Ст. Вергилова, ЦП (превод) [еа]. Прокле деня, в който срещна Цвета. Онова, което тогава го възхищаваше у нея, се превърна в подводни камъни за техния семеен кораб. Д. Петрунова, ЖП [еа]. — Те скоро ще лежат вързани в същото помещение и ще проклинат часа, в който са се съюзили с теб, за да ти помагат в злодеянията Л. Спасов, ВМ (превод) [еа]. Проклинам мига, в който реших да се оженя за него.
4. Остар. Анатемосвам (в 1 знач.); афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Патриархът се е твърдо решил да събере вселенски събор и да прокълне .. екзархът и българския синод. С, 1872, бр. 45, 359. Българският цар Борис II съставил събор в Търново против богомилите и ги проклели в Преславската църква. У, 1871, бр. 5, 280. проклинам се, прокълна се страд. и възвр.
ПРОКЛЍНАМ СЕ несв.; прокълна̀ се св., непрех. Мислено съжалявам или се разкайвам за някаква своя постъпка, действие. Проклех се мислено. Вече толкова месеци прекарах тук като фронтови кореспондент, а все не можех да свикна с военната тайна. П. Вежинов, НС, 9. Проклинам се, че напуснах родното си място и дойдох да живея в столицата.
◊ Проклинам / прокълна деня (часа), в който (дето) съм се родил; проклинам / прокълна рождения си час. Разг. Силно страдам поради тежката си съдба, поради сполетяла ме голяма беда и негодувам срещу нещастието си. Владимир е в тъмницата на българския крал, горко плаче, проклина деня, в който се е родил. Е. Георгиев. ЛБП [еа]. И горко ще ридаеш ти, / ще прокълнеш рождения си час: / земята и небето ще кънти / от твоя стон, от твоя глас. П. Яворов, Съч. I, 113. Проклинам / прокълна майчиното си мляко. Разг. Силно страдам поради тежката си съдба, поради сполетяла ме голяма беда и негодувам срещу нещастието си. Северният вятър ги солеше със сух сняг, фуфляеше през пролуките и разпраните кръпки на абите им и ги караше да проклинат майчиното си мляко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Проклинам дните (годините, живота) си. Разг. Негодувам срещу тежката си съдба, изпитвам силно недоволство, неудовлетворение от живота си. Тая работа не е по нейните сили .. Всичките ѝ телесни сили изнемогват под тежката мотика, но нейните дечица трябва да бъдат сити и обути и нейната свекърва не тряба да проклина дните си. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1984 [еа]. И ти става чудно защо мнозина оплакват и проклинат живота си. То е, защото те дават погрешна посока на своите устреми към него. Д. Немиров, Д, 108.