ПРОКЛЍНАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от проклинам и от проклинам се. Бащиното му сърце е било пълно с любов. О, измама, измама!... Той не се е разсърдил, не е помислил ни веднъж за проклинане. Н. Бончев, Р (превод), 86.
2. Остар. Проклятие (в 1 и 2 знач.); прокълнаване, проклинание. При всички ваши злодейства вие сте светец спротив отцеубийците. Проклинането, което ще на вас да падне, е любовна песен, изкупление спротив това, щото тях чака. Н. Бончев, Р (превод), 110.