ПРОКЛЍТИКА ж. Езикозн. Дума без ударение, която образува акцентна цялост със следващата дума. Противоп. енклитика. Едносрични неударени думи, които по ударение се свързват със следващата дума, се наричат проклитики: при ма̀ма, ще до̀йда. Л. Андрейчин и др., БГ, 16. В българския език проклитики са повечето предлози и съюзи, а също и частицата за бъдеще време ще.
– От гр. προκλιτικόν.