ПРОКО̀БА ж. 1. Предсказание, пророчество за предстоящо зло, нещастие, беда. „В деня, когато нивите узреят и бъдат готови за жетва, огън ще ги обхване от четирите краища и те ще изгорят до сламка“ .. Вещицата .. с изсъхнало от злина лице .. продължаваше да реди страшните си прокоби. Й. Йовков, Ж 1945, 241-242. Да пристъпиш в храма .. / да разговаряш със зелените оракули и да изслушаш тяхната прокоба, / че смъртта ще те пресрещне не след дълго / при обратния ти път — във Вавилон. Дем., 2001, бр. 238 [еа]. // Разш. Предричане, предвиждане на неуспех, неприятност, неблагополучие в развитието, хода на нещо.
2. Знак, предзнаменование, поличба, които предвещават нещо лошо, нещастие, беда. По едно време започна вечер да се обажда от покрива на къщата ни глас на кукумявка. Сякаш в присмехулния глас на тая злокобна птица имаше някаква прокоба. К. Георгиев, СбЦГМГ, 153. Една змия .. излезе от тъмнината на гората, пропълзя бавно и се изправи насред Оборище като някаква странна и зловеща прокоба. Л. Стоянов, Б, 78. Неговият проточен глас .. и червеникавото зарево на догарящата къща на Панко Виденов като че вестяха прокоба за смърт за цяло Подгорово. Д. Ангелов, ЖС, 644. Мълвата за пресъхналото аязмо в девическия манастир .. предизвика смут сред жителите на цялата област. — Момчиле побратиме.., уплаших се за тебе. Уж сън, пък тъй ми заигра сърцето! И защо така ми се присъни? Прокоба ли, що? Ст. Загорчинов, ДП, 101.
3. Предопределеност (според народните схващания) да се случи нещо лошо, някакво нещастие, премеждие, беда в живота на някого. Мрачна прокоба тегне над това семейство.