ПРОКО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който вещае, предвещава зло, нещастие, беда; злокобен. — И туй ми било песен! .. Извиват я, като че... мрътвец опяват .. Мълчи улучената с тия зли и прокобни думи, свела глава над браздата. Т. Влайков, Пр I, 30. Прокобен знак.
2. Който буди, внушава чувство на тревога, страх; злокобен. Нито ще .. видя древен порутен Бейрут, златен Ур, прокобните тайни на Сирия. ЛВ, 2003, бр. 2 [еа]. В „Елегия“ той [Ботев] рисува покъртителна картина на народните страдания: глухо и страшно гърмят окови .. Не ви ли напомня тази силна метафоричност едно минало, което до днес хвърля прокобна сянка? Дем., 2001, бр. 39 [еа].