ПРОКО̀БНИК, мн. -ци, м. Човек, който предрича, вещае зло, нещастия, беди; злокобник. — Много се застоя, хей! Сега ще дойдат и близките ѝ [на тежко болната] .., ще я уморите. Василев пламна, искаше да перне жестокия прокобник. Х. Русев, ПЗ, 307.
