ПРОКО̀БНИЦА ж. Жена, която предрича, вещае зло, нещастия, беди; злокобница. Причаках / циганки знахарки, — / бъдногледи, / прокобници вещи. Ц. Церковски, Съч. II, 252. Чувството за обреченост [на Гергана и Никола] плете паяжината на смъртта и с прокобата на черната веда прокобница. БЕЛ, 2001, кн. 4 [еа].