ПРОКО̀БНО. Нареч. от прокобен; злокобно. — Ще те пратя при него! — повтори той още по-натъртено, прокобно и по шията му .. изби морава отсенка. Г. Караславов, ОХ, 593. Те [византийските войски] идеха: много, безбройни и страшни! .. Нощ тъмнееше, прокобно капеха едри звезди. Н. Райнов, ВДБ, 106.