ПРОКО̀НСУЛ м. Истор. 1. В древния Рим — длъжност на управител на провинция, която обикн. се заема от бивш консул.
2. Лице, което заема тази длъжност. Префектурите той подразделил на области, а областите на провинции; на глава на префектурите стоели префекти .., а на провинциите — проконсули. Н. Михайловски, РВИ (превод), 290. Провинциите се продават на ония, които предложат повече пари, проконсулите отиват в тях не за да ги управляват, а да ги ограбват. К. Величков, ПССъч. III, 24. Ударили римляните .. и разбили совершенно една голяма войска, предводима от проконсула Апия. Г. Кръстевич, ИБ, 76.
– Лат. proconsul.