ПРОКРА̀ДВАМ, -аш, несв.; прокра̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прокра̀днат, св., прех. Рядко. Пренасям или прекарвам нещо тайно, незабелязано, крадешком. — То Минчовите коли .. убил го Господ! — зашепна развълнувано тя. — Снопи кара, прокрадва ги в тъмното, като хайдук! А. Гуляшки, СВ, 166.

ПРОКРА̀ДВАМ СЕ несв.; прокра̀дна се св., непрех. 1. Движа се, придвижвам се, вървя в някаква посока леко, тихо, крадешком, обикн. за да не бъда забелязан; промъквам се. Пръснати във верига, те [полицаите] се прокрадваха внимателно, правеха къси прибежки и залягаха зад пръснатите камънаци. Д. Ангелов, ЖС, 622. Свикналите с тъмнината очи започнаха да долавят движението на приведените фигури .. Под прикритието на мрака и дъжда противникът тихо се прокрадваше към първите окопи. В. Геновска, СГ, 372. Двамата се прокраднаха край оградата, заобиколиха я и през друг отвор се вмъкнаха в задната част на двора. П. Проданов, С, 74. Прибрала се беше незабелязано, прокраднала се бе дотук на пръсти, намираше се в стаята си. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. Между навалицата се прокрадваше бедно облечен мъж с изтъркан фес на главата. Д. Спространов, С, 12. ● Обр. Доловете димяха със синкава пара, тъмни сенки пълзяха из гората и планинската привечер се прокрадваше тихо и тайнствено като самодива. Й. Радичков и др., ГСП, 143.

2. Прен. За светлина, звук — прониквам през нещо, през някаква преграда, поради което се виждам, долавям слабо, едва; промъквам се. Тесен, еснафски подреден хол, претрупан от мебели и всевъзможни семейни реликви .. Светлината се прокрадва едва-едва през пищните, но вехти завеси. Др. Асенов, И, 54. Той [Васил] приближи портата и погледна през пролуките. Прозорците бяха тъмни; долу, от вратата на зимника, се прокрадваше трепетлива светлинка. Ст. Дичев, ЗС I, 255. Прокрадналата се през пролуката на вратата мелодия още го преследваше. М. Грубешлиева, ПИУ, 252.

3. Прен. За звуци, аромат — долавям се, усещам се леко, слабо, едва, обикн. сред други звуци, аромати. Чува се дълго пращене, после сред него се прокрадва тънък виещ звук. Ина подпира лице на длани и дълго слуша. К, 1963, кн. 8, 1. Нощта бе изпълнена с тревожно шумолене, пляскане на невидими крила, вой на чакали .. В този хор от нощни гласове се прокрадваха тихи стонове. ЛВ, 2002, бр. 31 [еа]. През отворените врати лъхаше на нафталин и одеколон и тия аромати .. все по-настойчиво се прокрадваха в уличната миризма на прах. А. Наковски, МПП, 5. Сред барутния мирис се прокрадваше мирисът на гнили зеленчуци. П. Славински, ПЩ, 423.

4. Показвам се едва, не целият, а с малка своя част. Меката му филцова шапка беше малко кривната настрана .. Изпод шапката се беше прокраднал един светъл къдрец. Д. Спространов, С, 332. // Прен. За изражение, усмивка — появявам се, показвам се бегло, като едва се долавям, забелязвам. Аз скоро забелязах как в добродушните му очи почва да се прокрадва жал и някаква тиха човешка милост. П. Вежинов, НС, 91. — Отказа се от светата наша църква! .. А сега смееш и в манастирските работи да се месиш? По изпънатото лице на Васила се прокрадна усмивка. Ст. Дичев, ЗС I, 385.

5. Прен. За чувство, мисъл, спомен и др. — появявам се между много други в сърцето, душата, съзнанието на някого, като се усещам, осъзнавам едва, слабо. Когато наближи [Ставри] горния край на булеварда и прозорците на сградата блеснаха пред очите му .., в сърцето му се прокрадна една смътна тревога. А. Гуляшки, ДМС, 75-76. Едно неопределено чувство на неудовлетворение остана дълбоко скрито в душата му. То и сега .. се прокрадваше в гърдите му винаги, щом срещнеше приятел с повече деца. Кр. Кръстев, К, 18. Сега често му се натрапваше мисълта в случай на въстание ще оцелее ли .. Този въпрос .. се прокрадваше в съзнанието му краткотрайно .. и той тутакси го пропъждаше. Г. Караславов, ОХ IV, 462. Започнаха да се прокрадват в ума ѝ [на Ния] нови мисли — плахо, отдалеко и като че ли някак отвън, като че ли бяха чужди мисли. Д. Талев, ПК, 361. В съзнанието ми като отприщен поток нахлуват безброй спомени .. Заедно с тях в мене се прокрадва коварната мисъл, че тридесет и пет години съвсем не са малко. Др. Асенов, СВ, 17. // За чувство, преживяване и под. — проявявам се слабо, леко, едва доловимо в нечия реч, думи и под. Взирах се в лицето на писателя .. Макар че пак говореше темпераментно, но в думите му се прокрадваше някаква тъга. ЛФ, 1958, бр. 38, 2. — Защо досега не сте дошли на преглед в поликлиниката? В строгия тон се прокрадваше загриженост. ВН, 1960, бр. 2740, 4. Тънка лирична струя се прокрадва непрекъснато в писмата — и в тона им, и в тяхната образност. П. Зарев, ЛФ, 1958, бр. 10, 2.

6. Прен. Обикн. за мнение, становище, информация и др. — появявам се като нещо единично, рядко сред множество други. Повечето от делегатите приеха с акламации обединението, но се прокраднаха и гласове за центъра къде да бъде. Ст. Поптонев, ОБЛ, 175. Прокраднаха се и мнения, че филмът обслужва определени политически цели, търсейки основанията си в ценностите на Русия от ХIХ век и царизма. ЛВ, 2001, бр. 34 [еа]. — Ако следите внимателно средствата за масова информация, ще видите, че в публикациите им се прокрадва идеята, че втората концесия е за автомагистрала „Хемус“ и ще бъде дадена на италианците. Кеш, 2004, бр. 51 [еа]. От време на време в пресата се прокрадват дописки, че този или онзи лечител е изнамерил средство за лечение на рак и други тежки болести. Сега, 1999, бр. 170 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)