ПРОКУ̀ДА ж. Поет. 1. Изгонване, прогонване далече от родината; прокуждане. Например „Арменци“ от Яворов .. Как са определени нейните изгнаници? Кой ги е прокудил .. и къде се намират те след прокудата си? Н. Георгиев, АЛТ [еа]. Театър ли да наречеш горчивата прокуда на чужбина... Театър ли са непоносимото бездействие, страховете, че всичко ще си остане така? ЛБ, 2007, бр. 1 [еа]. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5.
2. Принудително пребиваване далече от родината; изгнание. Втора война .. Всички напуснаха селото .. Занизаха се годините в новото им отечество. Бежанци — немотията и прокудата объркаха живота им. Р, 1926, бр. 232, 2. Стискам американска автоматична писалка и пиша дипломатически донесения .. Ох, дано свърши най-после тази пуста прокуда в чужбина, да се върна и аз най-после на родна земя. П. Незнакомов, ЖВ, 40.