ПРОКУ̀ДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); проку̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Прокуждам. Лястовицата те питаше в летенето ли е щастието? Не — ураганът и студът прокудват и морят бедните птици. Борба, 1920, кн. 1, 19. прокудвам се, прокудя се страд.
ПРОКУ̀ДВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); проку̀дя се св., непрех. Прокуждам се.